Родина


Обичам те, родино, и ме трови

поради тебе често ядна скръб,

под гнет стоименен превивам гръб

и влача аз, неволник, твоите окови...

 

Но що си ти Земя ли в някои предели

Пръстта на тоя дол, на оня хълм,

еднакво мрътва в зной, под дъжд и гръм

която днес един - друг утре ще насели

 

Къде си ти, къде, родино моя

Нима сред тая повилняла сбир

от вълци и кози - на длъж и шир

потирена, чието име е безброя

 

Не си ли ти на майчиното слово,

що най-напред погали моя слух,

не си ли откровителния дух

на словото, - на битието вечно ново

 

Но то... но то е в мене, тук, където

ридае миналото - тъмен ек,

и дето бъдащето - зов далек,

нашепва сънищата здрачни на сърцето.

 

И ти си в мене - ти, родино моя!

И аз те имам радостта е скръб...

Че под неволно бреме вия гръб.

И аз те имам - за да бъда сам в безброя.